I guess you have to applaud them: never have such irredeemable assholes and idiots been so willing to show the entire world what assholes and idiots they are.

We discussed the book and the Netflix adaptation so you don't have to (you're welcome). Mind you all of us came in knowing pretty much nothing about the band, but we now know soooooo much.

I watched the movie first, not knowing there was a book, and loooved it so I was interested to see the differences between the two. Overall I really enjoyed the behind the scenes the book offered and the wild details of the rise and fall of Motley Crue. Some of the stories were a bit graphic though and drug use is discussed, so if you’re not into that this book may not be for you. It’s a long one but I love deep dives like this so it was definitely up my alley. Highly recommend if you’re a Crue fan or just a fan of music in general!

изгълтах я за отрицателно време, а дори не съм фен на групата. нийл строс се е справил отлично, защото освен че е събрал гледните точки на всички членове + няколко странични, е успял да подреди цялата информация в изключително четивна и интересна форма. историите на ники, томи, мик и винс се преплитат, допълват и в някои случаи се противоречат - така получавате всички гледни точки едновременно, ама те така или иначе са толкова невероятни, че не са за вярване, дори да ги прочетете няколко пъти. в първата половина има такава невъобразима смесица от секс, наркотици, алкохол и насилие, че е чудно как тия момчета въобще са оцелели още през този период от кариерите си. тук говорим за колосални егоцентрици и задници, които не се спират през нищо, не се страхуват от нищо и нямат елементарно уважение към телата или умовете си - нито към своите, нито към тези на другите. още преди да наберат достатъчно популярност, самодеструктивното им поведение ги тласка към самозабравата с такава мощ, че помита всичко по пътя си. после нещата малко поулягат (главно, защото вече са заорали във всевъзможни дъна и няма накъде повече), но и до края е малко спорно кой каква поука си е взел. личи си, че колкото и съжаление и вина да изпитват за някои неща, към повечето все още гледат с гордост, дори и с възхищение към самите себе си. и честно да си кажа, има защо - постоянството, което полагат в зависимостите си, в разбитите си връзки, в нежеланието да се изслушват само и само да стане на тяхното, в преследването на някакъв техен си, сбъркан идеал, си заслужава уважението, дори само заради това, че са оцелели. аз не мисля, че някой нормален човек изобщо би издържал на техните темпове повече от няколко месеца и да мине през нещата, през които те са минали, без да се побърка. между цялата тая лудост и мръсотия (да, има много мръсотия) ще откриете затрогващи и болезнени за четене моменти (главите, посветени на болестта на мик и смъртта на 4-годишната дъщеря на винс), абсолютни висоти на кретенията и wtf моменти с други много известни имена (например, когато шмъркат мравки с ози или когато ники захапва еди ван хален и ангъс йънг, защото...просто така, предполагам..), както и много енергия и хъс да стигнеш там, където си се запътил с цената на всичко. всичко това е гръбнакът на чудовището mötley crüe, който го поддържа толкова години живо. и както научих - такова нещо (очевидно) трудно може да умре.

Raunchy. Hilarious. Gritty. F-ed Up. This book really writes like a rock 'n roller plays music. Many times my jaw dropped in sheer shock and awe of what happened. Written from the perspective of Nikki Sixx, Vince Neil, Mick Mars, and Tommy Lee (and then some), each chapter provides a twist and a lens on the drugs, sex, pain, highs, needles, groupies, and rock 'n roll of the 20 years they spent together. Suddenly, I can't wait to dust off old Motley Crue albums.

Happy Fourth of July to my American friends! PROS -Chapters went by quick, I never felt like they dragged which I have found to happen in some memoirs. -It really felt like we were hearing from the members of the band and not a ghost writer. -A true incite on rock n roll. CONS -The format of the parts and then chapters within those was not my favorite. -A lot of times years were not mentioned and I often found myself confused on when an event was taking place, might be hard if you don't know a lot about the band's history.