Reviews
Não vou dizer que é o melhor livro de sempre, porque, de facto, há livros melhores. Mas que é um excelente livro é. Renné, a porteira, vive numa mentira. Apesar de ser leitora compulsiva, apreciadora de arte e de boa música, bastante inteligente e muito culta, Renné mostra-se, aos outros, da forma que acha uma porteira deve ser - ignorante, básica, quase primitiva. Uma das residentes no prédio é Paloma, uma adolescente de 12 anos com ideias suicidas e que não quer que percebam o quanto é inteligente e astuta. E assim vão vivendo até que Ozu, um japonês, vai viver para o mesmo prédio e acaba por perceber, nelas, aquilo que aos outros passou despercebido. Este é, acima de tudo, um livro para reflectir, que nos faz pensar nas pessoas que nos rodeiam de outra forma - quantas Renée's não andam por ai e que tentam não mostrar o que são realmente com medo dos outros acharem que se estão a armar ou que são mais inteligentes do que seria de esperar atendendo à sua profissão ou extracto social? E quantos adolescentes tem as mesmas ideias que a Paloma sem que os pais se apercebam porque estão ocupados com outras coisas que, na prática, deviam ser menos importantes que os próprios filhos? Acima de tudo é um livro com uma critica social bastante acentuada - ou, pelo menos, foi essa a leitura que fiz. Nalguns momentos a história arrasta-se (e, aqui, tenho de dar razão à Cláudia quando diz que a narrativa deste livro é lenta e que a Paloma é repetitiva, tornando-se até chata. Seja como for, não dou como perdido o meu tempo, antes pelo contrário, precisamente por ser uma narrativa lenta não exige uma leitura apressada ou ansiosa para se saber o que se passou e por isso foi bastante agradável. Escusava era de terminar daquela forma...
Opinião no meu blog
J'avoue que ce livre m'a beaucoup déçue et j'ai du mal à comprendre son succès. L'idée de départ est intéressante mais j'ai trouvé le livre assez ennuyeux et les personnages peu intéressants.
"Елегантността на таралежа" е по френски претенциозна, но написана с такъв богат и увлекателен език, който не пречи четенето ú да истинско удоволствие. Ако не сте почитатели на същия този френски маниер или имате проблем с идеята, че една петдесетгодишна портиерка и едно дванадесетгодишно момиче, независимо една от друга, небрежно включват гледането на филми на Озу в ежедневието си, то може би трябва да се замислите дали това е вашата книга. В интерес на истината, аз не мога успях да повярвам на тези две героини. Това не ми попречи да да се насладя на разсъжденията им за философията, изкуството, Животът (Вселената и всичко останало), но ми отне възможността за емоционална привързаност към текста. * Знаете ли какво представлява летният дъжд? Отначало е чиста красота, разкъсваща лятното небе, почтителен страх в сърцето, защото се чувстваш толкова смешен в центъра на възвишеното, толкова крехък и изпълнен с величието на нещата, смаян, стъписан, очарован от щедростта на света. После вървиш по коридор и внезапно влизаш в светла стая. Друго измерение, новородена вяра. Тялото вече не е обвивка, умът витае в облаците, водната сила е негова, идват щастливи дни, ще се роди нещо ново. След това, както понякога сълзите, когато са искрени, обилни и съчувстващи, измиват дългия плаж на раздора, летният дъжд отнася неподвижния прах и дарява душата на хората с безкраен дъх. Някои летни дъждове остават завинаги в нас като ново сърце, което бие в унисон с другото. * Може би това е да си жив: да улавяш миговете, които умират.
